… поне двама сме …. разума и сърцето ми  от една страна …. или Нисшия и Висшия ми Аз от друга. Мисля, че Нисшия се изразява чрез разума, а Висшия чрез сърцето ми. Във Висшия има нещо божествено, а Нисшия си е съвсем земен …. не че изключва пак божественото, щото всичко проявено трябва да е от Бога …. ама не оня дядка с брадата и нравоучително клатещ пръст  дето седи на портите на Рая и строго мери ъкълите на хората и решава дали да ги пусне или да ги метне в казаните на Ада …. а Бог като обобщаващо понятие на Вселенските закони и Първоизточника на Всичко …. каквото и да е той в действителност …. явно е, че няма да разберем … сега. Та на млади невежи години имаше конфликти в душата ми по повод на желанията на разума и сърцето ми …. единия искаше едно, другия друго и познавам много хора дето се водеха по разума си. Аз обаче, за да съм наопаки на всички се водех по сърцето си …. разума ми се опитваше да се обади тук там, да се намеси във взимането на някакво решение, но … не, не помня да съм го слушала особено. Ползвах го, иначе, нямаше как да не го ползвам … не се изкарва така лесно средно образование и 5 години в МЕИ-то …. .това последното още се чудя как стана, … ама карай. Но иначе, в личния живот все си следвах сърцето ….. е, платих си цената за тая работа …. освен, че се радвах на разни неща, много и страдах за други. Но и след най-големите страдания не съжалявах, че съм се водила от сърцето …. Не знам защо – голям инат съм и нЕма начин да призная, че съм сгрешила, явно :))))) А и дали бях грешила? Нима мога аз, прашинката, да преценя …. сега? С годините обаче, не помня вече какво точно направих, но обединих желанията им … на разума и сърцето си ….мисля, че подчиних разума на сърцето си, за важните неща в живота и го оставих  да води за подробностите. Сега съм в хармония. Слушам си сърцето … или Висшия Аз, както му казвам понякога … .защото мисля, че именно в него живее частицата от Бога, която евентуално е въплътена у мен …. Не се съмнявам че има някаква такава частица, защото баща ми още преди 20тина години разправяше, че има нещо извънземно у мен …. а той ми е баща, той трябваше да знае … какво има и какво няма у мен :))))))) Та си мисля, че сърцето е първично в тоя аспект, а разума вторичен – той е нужен само за конкретния живот тук и сега …. за оцеляването един вид, но за всичко, което е извън оцеляването ….  е необходимо … сърце. И сега, когато пиша тия редове …. не разсъждавам особено …. или ползвам разсъдъка си само за инструмент … порива, обаче идва от сърцето ми … със сигурност  …. и така ви пиша … с разума и сърцето си, заедно, но  …… повече със сърцето. :))))))))    

що ти стана бе момиче? Толкова рано и такива сериозни мисли. Май имаш нужда от чист въздух. Поразходи се докато не е напекло, че днес май пак ще е жега.

чистия въздух си го взех още рано-рано, ама един много "разсъждаващ" върху живота тип ме провокира малко по-късно и .....
Абе, свиркай си .... нищо на тоя свят не е чак толкоз сериозно :)))

аз гледам да ги балансирам нещата и когато когато ми стане много сковано от съветитеу на разума, отварям вратата и пускам извънземните да влязат :)))

абе не е лошо да не си сам извънземен в земна страна :)))))

си го написала, а и много добре си постъпила - сърцето почти винаги трябва да е с предимство ;)))))))))))))

мислите ти ме отнесоха в друго измерение...
онова на сърцето, защото разума съм го оставила тихо и кротко да спи вкъщи:):):)